Икигай за лидери

Има един момент, който всеки лидер познава.

Конферентната зала се изпразва след срещата, вратата се затваря и за секунда оставате сами с тежестта, която никой не вижда. Екипът разчита на вас за посока. А кой държи посоката на самия вас?

Години наред ни учеха, че добрият лидер е този, който може да поема повече отговорност, да взема повече решения, да дава повече от себе си, докато един ден „повече" престане да означава каквото и да било.

Данните го казват тихо, но безмилостно. Според Gallup мениджърите са причината за поне 70% от разликата в ангажираността на техните екипи, тоест настроението на целия отбор минава през един човек. В същото време само около 23% от служителите по света се чувстват истински ангажирани. Разликата между тези две числа не е стратегия, тя е посока. И започва точно от лидера.

Защото екипът усеща, когато този, който го води, е свързан със смисъла си и усеща още по-силно, когато не е.

Тук идва Икигай, но не като красива японска дума за стена в офиса. За лидера, Икигай е пресечната точка между това, което обича да прави, това, в което е добър, това, от което екипът му има нужда, и това, което създава истинска стойност. Когато тези четири стълба се подредят в самите вас, екипът не просто работи, той тръгва след вас, защото усеща накъде.

В новата си книга се връщам към нещо, което Западът рядко разказва за японското лидерство. Там силата на водача не се измерва с това колко отговорности и решения може да поеме сам, а с хармонията, която създава около себе си, с онова „ва", усещането за цялост, в което всеки знае мястото си. Японският лидер не командва отгоре. Той подготвя почвата тихо, преди решението - това, което наричат „немаваши" - и води с „омойяри", способността да усетиш нуждата на другия, преди той да я е изрекъл. Това не е мекота, това е най-трудната форма на сила - да градиш хора, не да ги управляваш.

Защото истинският лидер не е този, който държи покрива на гърба си, той е архитектът. Онзи, който проектира пространството, в което смисълът е изграден устойчиво и после се отдръпва, за да може екипът да го обитава. Архитектът не присъства във всяка стая, която е построил и точно това е знакът, че я е построил добре.

През последните петнайсет години близо до лидери наблюдавам едно и също отново и отново. Те не прегарят от работата, прегарят от липсата на посока в работата. И в мига, в който лидерът си върне своята и след това стане архитект на посоката за другите, динамиката на целия екип се сменя, без нито едно ново правило.

Точно за това е новата ми книга - „Икигай: Рестарт на екипната динамика". За лидерите, които искат екип, движен от смисъл, не от страх. Ако темата е актуална и за вашия екип, заповядайте да я разгледате тук.

А ако Ви е любопитно какво е състоянието на вашия екип в момента, съм подготвила кратка диагностика на екипната динамика, която за няколко минути показва къде е силата и къде се къса връзката.

Защото рестартът не започва от екипа, започва от човека, който го води.